Една история за безграничната любов - кучето Хачико ...

Ако има разказ, който може истински да ни трогне и разплаче, то това е историята на Хачико от гара Шибуя в Япония. Кучето, което се превърна в олицетворение на вярност и безусловна преданост към своя стопанин, дори години след неговата смърт. В чест на Хачико, на гара Шибуя в Япония е издигнат паметник.

Хачико е представител на породата акита ину. Роден е на 10 ноември 1923 г. в префектура Акита, Япония. Един фермер решава да подари малкото кученце на професор Хидесабуро Уено, който преподава в Университета в Токио. Професорът нарича кучето "Хачико" (което означава "осмият"). Всеки ден Уено пътува с влак до работното си място, а Хачико го изпраща сутрин и се връща, за да го посрещне на гарата точно в 5:00 часа следобед. На 21 май 1925 г. професор Уено получава инфаркт и умира. По това време Хачико е само на 18 месеца. На този ден той дълго чака стопанина си, който никога повече не се завръща. Въпреки това, Хачико продължава да го очаква всеки ден в 5:00 часа и остава на гарата до късно.

Въпреки опитите на близки и познати да приютят кучето, то неизменно се връща на гарата, за да очаква своя собственик. Местни търговци и служители започват да го хранят, впечатлени от неговата отдаденост и непоколебимост. Това се повтаря в продължение на години. Хачико става национална известност, особено след публикуването на статията "Вярно старо куче очаква стопанина си 9 години след неговата смърт" през 1932 г.

Хачико продължава своя ритуал на гарата в продължение на девет години, докато не умира на 8 март 1935 г. Денят на неговата смърт е обявен за ден на траур. Той е погребан до своя стопанин в гробището Аояма в Токио.

По време на Втората световна война паметникът му е разрушен заради необходимостта от метал, но през август 1948 г. той е възстановен и остава пример за любов и вярност.

През 1987 г. историята на Хачико е екранизирана във филма "Hachiko Monogatari" (Япония), а през 2009 г. се появява американска версия, озаглавена "Hachi: A Dog's Tale", с Ричард Гиър в главната роля.

Днес статуи на Хачико има в неговия роден град, до гара Одате, както и пред Музея на кучето Акита. Университетът в Токио също издига монумент, изобразяващ професора и неговото вярно куче. На мястото, където Хачико е чакал стопанина си, има бронзови отпечатъци от лапи и текст на японски, разказващ неговата история. Изходът на гара Шибуя, където Хачико чака своя господар, е наречен на него.

Всяка година, на 8 април, се провежда церемония в негова чест. Хачико е запомнен не само като символ на вярност, но и като кучето, което ни напомня за човечността. Учители и родители в Япония разказват неговата история, за да покажат на децата какви са истинските ценности в живота.

Още по темата ...

Информация от друг източник, която също ще ви бъде интересна.

Хачико е най-известното куче от породата Акита. Родено е във ферма в околностите на град Одате, префектура Акита, и става известно със своята преданост към своя собственик, години след неговата кончина.
През 1924 г. проф. Хидесабуро Уено от университета в Токио осиновява златисто-кафяво куче от породата Акита и го нарича "Хачико". Всеки ден кучето посрещало своя стопанин на близката железопътна гара Шибуя. Това се случвало до май 1925 г., когато проф. Уено получава мозъчен инсулт и умира на работното си място. Въпреки това, Хачико продължава да очаква своя господар на гарата всеки ден, когато пристига влакът, с който той се е прибирал, в продължение на цели 10 години.

Първото споменаване за вярното куче се появява в местната преса на 4 октомври 1932 г. След тази публикация множество хора започват да носят храна на кучето на гарата. През същата година един от бившите ученици на професора проявява интерес към историята на Хачико и започва да издирва чистокръвни представители на породата Акита в цяла Япония. Той открива едва 30 такива кучета, едно от които е самият Хачико от гара Шибуя.

Не след дълго Хачико става популярен в цялата страна, а историята за неговата вярност трогва милиони японци. Родителите започват да използват примера на Хачико, за да възпитават своите деца. Един известен японски скулптор извайва статуя на кучето, а интересът към породата Акита значително нараства в цяла Япония.

С времето легендарната преданост на Хачико се превръща в национален символ за вярност и почит. Хачико умира на 8 март 1935 г., а през 2011 г. се установява, че причината за смъртта му е рак на стомаха. Тленните останки на Хачико се съхраняват в Националния музей на науката в Токио. През април 1934 г. е издигната бронзова статуя на Хачико на гара Шибуя, като самото куче присъства на откриването.

По-късно статуята е претопена за военни цели, но през 1948 г. Такеши Андо, синът на скулптора, извайва нова статуя на Хачико. Тя и до днес се намира до входа на гарата и е популярно място за срещи.

Всяка година, на 8 април, хиляди японци отдават почит на Хачико. През 1987 г. е създаден игрален филм, разказващ историята на вярното куче.

През 2009 г. излиза и американска екранизация на историята, озаглавена "Hachi: A Dog's Tale", с участието на Ричард Гиър в главната роля.